вихрел

Речник на българския език

1. вихрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вихрел е производна форма на вихря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вихрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вихрел е производна форма на вихря (мин. деят. несв. прич. м. р.).