виснели

Речник на българския език

1. виснели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

виснели е производна форма на висна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. виснели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

виснели е производна форма на висна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).