виснал

Речник на българския език

1. виснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

виснал е производна форма на висна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. виснал — мин. деят. св. прич. м. р.

виснал е производна форма на висна (мин. деят. св. прич. м. р.).