виряла

Речник на българския език

1. виряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

виряла е производна форма на вирея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. виряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

виряла е производна форма на вирея (мин. деят. св. прич. ж. р.).