вироглавствал съм

Речник на българския език

1. вироглавствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал съм е производна форма на вироглавствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. вироглавствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал съм е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. вироглавствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал съм е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).