вироглавствал си

Речник на българския език

1. вироглавствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал си е производна форма на вироглавствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вироглавствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал си е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. вироглавствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал си е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).