вироглавствал е

Речник на българския език

1. вироглавствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал е е производна форма на вироглавствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вироглавствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал е е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вироглавствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал е е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).