вироглавствали

Речник на българския език

1. вироглавствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вироглавствали е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вироглавствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вироглавствали е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. вироглавствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вироглавствали е производна форма на вироглавствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. вироглавствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вироглавствали е производна форма на вироглавствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).