вироглавствала е

Речник на българския език

1. вироглавствала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вироглавствала е е производна форма на вироглавствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вироглавствала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вироглавствала е е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вироглавствала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вироглавствала е е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).