вироглавствала

Речник на българския език

1. вироглавствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вироглавствала е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вироглавствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вироглавствала е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вироглавствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вироглавствала е производна форма на вироглавствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вироглавствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вироглавствала е производна форма на вироглавствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).