вироглавствал

Речник на българския език

1. вироглавствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вироглавствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вироглавствал е производна форма на вироглавствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вироглавствал — мин. деят. св. прич. м. р.

вироглавствал е производна форма на вироглавствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вироглавствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вироглавствал е производна форма на вироглавствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).