вирнете

Речник на българския език

1. вирнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

вирнете е производна форма на вирна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. вирнете — повелително наклонение, мн. ч.

вирнете е производна форма на вирна (повелително наклонение, мн. ч.).