вирнела

Речник на българския език

1. вирнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вирнела е производна форма на вирна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вирнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вирнела е производна форма на вирна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).