вирнел

Речник на българския език

1. вирнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вирнел е производна форма на вирна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вирнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вирнел е производна форма на вирна (мин. деят. несв. прич. м. р.).