вирил е

Речник на българския език

1. вирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вирил е е производна форма на виря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вирил е е производна форма на виря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).