вирили

Речник на българския език

1. вирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вирили е производна форма на виря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вирили е производна форма на виря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).