вирила е

Речник на българския език

1. вирила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вирила е е производна форма на виря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вирила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вирила е е производна форма на виря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).