виреели

Речник на българския език

1. виреели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

виреели е производна форма на вирея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. виреели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

виреели е производна форма на вирея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).