винил

Речник на българския език

1. винил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

винил е производна форма на виня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. винил — мин. деят. св. прич. м. р.

винил е производна форма на виня (мин. деят. св. прич. м. р.).