винели

Речник на българския език

1. винели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

винели е производна форма на виня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. винели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

винели е производна форма на виня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).