вило

Речник на българския език

1. вило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вило е производна форма на вия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вило е производна форма на вия (мин. деят. св. прич. ср. р.).