вилнели

Речник на българския език

1. вилнели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вилнели е производна форма на вилнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вилнели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вилнели е производна форма на вилнея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).