вилите

Речник на българския език

1. вилите — мн. ч. членувано

вилите е производна форма на вила (мн. ч. членувано).

2. вилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

вилите е производна форма на вия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).