викаше

Речник на българския език

1. викаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

викаше е производна форма на викам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. викаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

викаше е производна форма на викам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).