викахте

Речник на българския език

1. викахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

викахте е производна форма на викам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. викахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

викахте е производна форма на викам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).