викаха

Речник на българския език

1. викаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

викаха е производна форма на викам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. викаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

викаха е производна форма на викам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).