викал

Речник на българския език

1. викал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

викал е производна форма на викам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. викал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

викал е производна форма на викам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. викал — мин. деят. св. прич. м. р.

викал е производна форма на викам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. викал — мин. деят. несв. прич. м. р.

викал е производна форма на викам (мин. деят. несв. прич. м. р.).