визирал си

Речник на българския език

1. визирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

визирал си е производна форма на визирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. визирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

визирал си е производна форма на визирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. визирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

визирал си е производна форма на визирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).