визирало

Речник на българския език

1. визирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

визирало е производна форма на визирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. визирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

визирало е производна форма на визирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. визирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

визирало е производна форма на визирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. визирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

визирало е производна форма на визирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).