взривяло

Речник на българския език

1. взривяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

взривяло е производна форма на взривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. взривяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

взривяло е производна форма на взривя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).