взривяла

Речник на българския език

1. взривяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

взривяла е производна форма на взривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. взривяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

взривяла е производна форма на взривя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).