взривял

Речник на българския език

1. взривял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взривял е производна форма на взривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. взривял — мин. деят. несв. прич. м. р.

взривял е производна форма на взривя (мин. деят. несв. прич. м. р.).