взривявал съм

Речник на българския език

1. взривявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

взривявал съм е производна форма на взривявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. взривявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

взривявал съм е производна форма на взривявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. взривявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

взривявал съм е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).