взривявал си

Речник на българския език

1. взривявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

взривявал си е производна форма на взривявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. взривявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

взривявал си е производна форма на взривявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. взривявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

взривявал си е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).