взривявал е

Речник на българския език

1. взривявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взривявал е е производна форма на взривявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. взривявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взривявал е е производна форма на взривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. взривявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взривявал е е производна форма на взривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).