взривил съм

Речник на българския език

1. взривил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

взривил съм е производна форма на взривя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. взривил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

взривил съм е производна форма на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).