взривил си

Речник на българския език

1. взривил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

взривил си е производна форма на взривя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. взривил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

взривил си е производна форма на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).