взривил е

Речник на българския език

1. взривил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взривил е е производна форма на взривя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. взривил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взривил е е производна форма на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).