взривило съм

Речник на българския език

1. взривило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

взривило съм е производна форма на взривя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. взривило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

взривило съм е производна форма на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).