взривило е

Речник на българския език

1. взривило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

взривило е е производна форма на взривя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. взривило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

взривило е е производна форма на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).