взривили

Речник на българския език

1. взривили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

взривили е производна форма на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. взривили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

взривили е производна форма на взривя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).