взривил

Речник на българския език

1. взривил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взривил е производна форма на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. взривил — мин. деят. св. прич. м. р.

взривил е производна форма на взривя (мин. деят. св. прич. м. р.).