взривил
1.
взривил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
взривил
е производна форма
на взривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
взривил —
мин. деят. св. прич. м. р.
взривил
е производна форма
на взривя (мин. деят. св. прич. м. р.).