взриви

Речник на българския език

1. взриви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

взриви е производна форма на взривя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. взриви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

взриви е производна форма на взривя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. взриви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

взриви е производна форма на взривя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. взриви — повелително наклонение, ед. ч.

взриви е производна форма на взривя (повелително наклонение, ед. ч.).