взрели

Речник на българския език

1. взрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

взрели е производна форма на взра се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. взрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

взрели е производна форма на взра се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. взрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

взрели е производна форма на взра се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. взрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

взрели е производна форма на взра се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).