взломяло

Речник на българския език

1. взломяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

взломяло е производна форма на взломя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. взломяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

взломяло е производна форма на взломя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).