взломило

Речник на българския език

1. взломило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

взломило е производна форма на взломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. взломило — мин. деят. св. прич. ср. р.

взломило е производна форма на взломя (мин. деят. св. прич. ср. р.).