взимал си

Речник на българския език

1. взимал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

взимал си е производна форма на взимам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. взимал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

взимал си е производна форма на взимам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. взимал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

взимал си е производна форма на взимам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).