вземел

Речник на българския език

1. вземел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вземел е производна форма на взема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вземел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вземел е производна форма на взема (мин. деят. несв. прич. м. р.).