взело

Речник на българския език

1. взело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

взело е производна форма на взема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. взело — мин. деят. св. прич. ср. р.

взело е производна форма на взема (мин. деят. св. прич. ср. р.).