взел

Речник на българския език

1. взел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

взел е производна форма на взема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. взел — мин. деят. св. прич. м. р.

взел е производна форма на взема (мин. деят. св. прич. м. р.).